Какво означават китайските истории?

Черна Гора Хърватска Турция Сърбия Словения Румъния Република Северна Македония Косово Република Кипър Гърция Босна и Херцеговина Албания

Така, умиротворени, ние тръгваме с нея към онази далечна и мистична земя – Китай, за да „съберем откъслечни парченца“ от голямата мозайка и да изградим фикцията си за непознатото. Фикцията на читателя на пътеписа винаги зависи от водача – от онзи, който разказва и пречупва през собствената си сетивност видяното.

Тези герои са заобиколени от множество божества, безсмъртни вълшебници, чудовища и демони, които в някои случаи изглеждат доста гротескно, като божеството Сю – Хриптене, – охраняващо небесните порти, чиито крака стърчат от върха на главата му. 

Крайната стойност се визуализира, преди завършване на поръчката.

Журналистката Наталия Бояджиева представя във ВТУ дебютната си книга „Светлина от Изтока“: Виж статията

ПП: Някак страшно ме подразни предисловието на Здравка Евтимова, поради различни причини. По същество не е като да е казала нещо грешно или лошо, но аз усетих твърде голямо идеализиране и дразнещи (политически на места сякаш) сравнения.

(„тук-и-сега“) и се отразяват един в друг. И игриво разменят местата си...

От снежната катастрофа в Южен Китай до нормален учебен ден в една прогимназия; от разговорите между двама редови полицаи до семейна драма по време на карантината заради епидемията от коронавирус; от историята на най-обикновен младеж, който работи на пълни обороти в модерен китайски град, до съдбата на възрастна поетеса, муза за младежите от миналото поколение…

„Светлина от Изтока“ е дебютната книга на Наталия Бояджиева – български журналист и пътешественик по душа. Авторката живее три години в Пънлай, провинция Шандун.

САЩ засега нямат намерение да изтеглят разположена във Филипините ракетна система "Тайфун"

Свят Световни новини Световни новини Австралия и Океания Австралия и Океания

На тях изглеждаше като обикновена възрастна жена – возеше се в метрото с премрежен поглед, ядеше самичка рамен в ресторантче на ъгъла на улицата, пазаруваше в магазина с голямото намаление, решаваше кръстословиците от вестника на автобусната спирка ??????? или се пазареше на пазара – ето обяснение за торбичките със зеленчуци. Снимките бяха поствани точно с онзи известен стих: „В крайна сметка ще остарее това поколение”. На мен тази публикация ми изглеждаше подигравателна, беше пошло и дори малко жестоко да използваш така човека. Забелязах, че изкуствените бисери на ластика ѝ бяха същите като на снимките.

Превод от китайски: Христина Теодосиева, Мая Ненчева. Съставител: Антония Цанкова. Консултант: Джан Кайюе

Видях пак оранжевия ластик с изкуствени бисери. Стана и си тръгна без повече думи. Не се видяхме отново.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *